този ден с нищо не беше различен
ранно ставане, закуска, кафе (сто процента арабика)
чета поредния бързо надраскан въпрос в асансьора:
„Is this the real life?”
на работа, вкъщи
руло „Стефани” и пюре (задължително)
нито капка алкохол във кръвта
лягам час преди полунощ
събуждаме съскане
личният ми ангел,
сякаш пада от небето,
смело драска „Yes!”