автор: barona_36

Морето ли? То още ми дължи
едно момиче в жлътналите дюни.
Сред тях засях тръпчивите лъжи,
че то ще дойде и ще ме целуне.

Но вятър всички пориви отвя
и този плаж сега е киша мръсна.
Насън уж пиех бистра синева,
но Бог над мене изгреви не ръсна.

Уж с водорасли, сплетени на кок,
брегът е по-примамлив тази вечер,
но е тъмница, мрачно като в рог,
и зли вълни прииждат отдалече.

Да имах тънка лодчица с мотор,
да забръмчи над бездни и подмоли,
момичето ще чуе, сто на сто,
и тихо на Нептун ще се примоли...

...да се завърна жив, със улов скъп,
и то ръце да хвърли върху мене,
а в лодката, обърната по гръб,
безценната ни рожба ще зачене...