автор: Layla

Натежалото грозде във нежните длани
прелива,
сочни, едри и пълни със вино
зърна,
тиха ласка на слънце
в лозите зелени се спира,
леко вятър се лута …
под ефирна прозрачна пола.

Бавно стъпва,
а кошът със грозде е пълен догоре,
и нозете са боси
във меката рохкава пръст,
като жрица на бог Дионис
тя по устните свои
бе забравила капки от сладката
гроздова плът.
Разпиляла по голото рамо косите златисти,
тя бе топлата есен,
ухаеща дива лоза,
с длан повдигнаа полите
и
смело прекраичи коритото,
и потече по вените
топла и
сладка шара.

…и намачкаха гроздето двама,
забравили времето
…и отпиваха жадно
от тихото слънце лъчи

…и се кръстиха в лудия сок
на бога на виното.
…и се къпаха в тъмната кръв на лозата
дорде се стъмни…