автор: Wendy

Тя ме спря и поиска ръка -
да ми гледа. Така ме подмами.
.
Беше слаба и крехка жена.
И приличаше много на мама,

там от снимката, дето в нощта
баба тайно за миг ми показа.
После баба когато умря,
някой старата ракла изпразни.

След години от спомена кратък
не остана дори и въздишка.
Аз се гмурнах в живота. Нататък
всяко връщане беше излишно.

Само някога в сънища скрити
до леглото си стъпки очаквах.
И със болка, взривила гърдите,
лягах , свита до старата ракла.

Без сълзи.... Днес жената на прага-
като в детските приказки бяла,
към лицето ми с пръсти посяга.
Но виновно ги скрива под шала....

И си тръгва, съсипана, няма...
Безнадеждно се стапя във мрака

Боже, колко прилича на мама!...
Не я спрях.

После тайно заплаках...