автор: haboob

Дали от пролетта и ароматите,
когато нови цветове танцуват,
поглеждам към полите на листата
и търся повече от съществуване.

Ще дойде есен на събличане,
да ми припомнят листопадите:
Смъртта е начин на обичане,
земята - люлка, не сбогуване.

Но няма ден, по-ранен или късен,
за раждане на цветна пролет.
Сърцето ми, с туптене кестеново,
през есента за нея ще се моли.