автор: victo

Огън и лед
в мен са събрани.
Обичам те
и те мразя.
В един миг
ме лъха нежност,
в следващия-
се гневя,
но никога
не ме напусна
любовта.
Като мирис
на утрешна роса,
или на буря
в нощта,
ти си с мен и в деня.
Но всяка вечер
умира една мечта,
а сутрин се
възражда-
захвърлена съм
в огън от страсти
да горя,
а ти във лед
се обкова.

Утре ще бъда
чужд, ничия, моя...