автор: liulina

БРЕМЕННОСТ И РАЖДАНЕ
Лежането през първия месец и дойде като една дългоочаквана почивка. Леля Димитрин, майката на Тошко се грижеше за нея като писано яйце и освен, че я глезеше, гледаше и дъщеря и. Тошко ходеше на работа и купуваше всички необходими лекарства и храни. Майка му по-цял ден се занимаваше с Десислава и дъщеря и. Десислава гледаше хубавото лятно време през прозореца и се ядосваше, че не може да излиза навън, трябваше само да лежи, да лежи и пак да лежи. Ходеше само до едното място и да хапне нещо и пак лягаше.След първия месец започваше вече да я хваща секлета, но в името на детето изпълняваше стриктно предписанието на докторите. Най- подтискащото за Тодор и Десислава, беше, че им забраниха интимните отношение, а те бяха почти в началото на връзката си, а и да не забравяме, че беше лято ... Естествено липсата на отношения обтегна обстановката и караниците бяха неизбежни. Тошко пак пропуши ... Все пак направиха стая на Виктория и през септември я записаха на предучилищна във Вакарел. След като минаха четирите месеца изведнъж тя получи някакво възпаление на бартолиновата жлеза, според докторите и се наложи да го лекува с антибиотици. Някъде по това време разбра, че чака момченце. После пък дъщеря и и донесе грип и двете се тръшнаха от него, тъкмо мина това и хоп в осмия месец рязко вдигна кръвното на 110 на 158 и после рязко го свали на 88 на 90 и загуби почва под краката си. Тошко беше на работа и не можеше да се освободи. Извикаха бърза помощ, но тя дойде от Ихтиман, където Десислава не пожела да отиде, защото като зададе въпроса:
- Кой ще ме лекува там?
- Няма такива специалисти. – беше отговорът, който получи.
Обади се на брат си Методи и той се оказа свободен и дойде, заедно с майка и. Закараха я в „Майчин дом“ в София. Там я приеха в спешното с диагноза „Прееклампсия“. Приеха я на петия етаж при една докторка с фамилия Попиванова.
Занизаха се дни на системи с магнезии. Преляха и плазма. Запозна се с едни чудесни девойки, чиято съдба също не беше цветуща. Две момичета загубиха бебенцата си, а една майка раждаше трето дете, друга си правеше изследване „Амниоцинтеза“ . Беше декеври, малко преди коледните и новогодишните празници. Десислава вече си мислеше, че няма да си тръгне, запозна се с почти всички момичета на етажа и имаше чувството, че вече е ветеран, а бяха минали само дванадесет дена и слава богу, я изписаха на 21 декември.Изкара празниците в къщи, но с непрекъснато сърцебиене. В работата и течеше одитна проверка и непрекъснато и се обаждаха да я питат за какви ли не документи.
На Атанасов ден 18 януари, Тошко пак беше на работа, брат и също, а тя пак се почувства зле. Тогава Заро приятелят на Тошко я закара отново в „Майчин дом“. Приеха я с три сантима разкритие пак на петия етаж този път при доктор Налбански. Стаята този път не беше номер 5, а номер 4. В нея лежеше седемнадесет годишна ромка. Двете си приказзваха. Лошото, което се оказа в последствие и почти фатално, беше, че ромката беше болна от грип. На следващия ден и Десислава се разболя от грип и я изолираха сама в стая на края на коридора. Тя вече познаваше всички акушерки и знаеше, кога се сменят. Най-любима и беше Мария Кирилова. Чудесна жена, която тя почувства ката майка. Тази жена и първия път се отнесе мило и сега дори и направи тоалет,като и каза:
- След бабин ден да не съм те видяла тук! – като се усмихваше мило.
То така и стана ...
На двадесет и първи на обяд започнаха контракции, но не силни. Десислава поддържаше температура 38 градуса и и казаха, че е с бронхит. На свиждане и дойде братовчедка и Диана и остана с нея до късно когато, след дълга разходка и силни контракции я свалиха долу в родилното на третия етаж. Преди да я свалят и бяха направили клизма и от клизмата, тя получи седем сантиметра разкритие. Родилните зали в „Майчин дом“ са доста модерни . Столовете първо са легла после се раздвижват и се превръщат в нещо като магаре. Всяка родилка е в отделен бокс, с апаратура измерваща кравното налягане и тоновете на бебето. Тя имаше един абокат през който и вкарваха антибиотик заради грипа, но незнайно защо, една чернокоса кльощава жена , която си мърмореше нещо под носа, реши, че трябва да и набодат и другата ръка и да и сложат друг абокат. Оказа, се в последствие, че новият абокат не е поставен правилно и цялата течност от системата беше изтекла в ръката и между вените, където се поду доста и посиня. Както и да е. Раждането започна. Спукаха и водите и я накараха да напъва. Роди бързо, едно прекрасно момченце 3850 кг. 51 сантиметра. За жалост, казаха, че плацентата е била доста зеленясала от поддържаната температура. В екипа, който я израждаше откри познато лице и се уточниха от къде се познават. Докато я зашиваше без упойка един младеж тя си приказваше с познатата си. Девойката, каза, че може да разчита на нея. Десислава полежа два часа, през които прозвъни всичките си близки да им каже , че има момченце .След, което я качиха на една количка и и връчиха бебето. Попитаха я къде иска да бъде. Тя каза, че иска да е на 12 етаж за да вижда бебето си. Те я качиха и я сложиха в изолатор. Първата вечер беше сама, после в стаята и настаниха една седемнадесет годишна ромка на име Гергана.Двете майки бяха отделени и от децата си, а децата им бяха отделени от другите деца в изолирана стая. Даваха им ги да ги кърмят, после пак си ги взимаха. На третия ден им ги дадоха да стоят при тях в стаята. При което заприиждаха близки и роднини и те ги изгониха и пак им взеха децата.
От ромката Десислава научи, че понякога се държи като дете и не може да изразява ясно желанията си. Което беше вярно донякъде. Тя продължаваше да поддържа температура и на петия ден от престоя изведнъж падна едно доста голямо парче месо от нея. Което занесоха за хистологичен анализ. Оказа се, в последствие, че не е плацентарна част, но разтрепери целия екип, който я беше израждал, защото отиде да се консултира с професор доктора, директор на болницата по медицинската част, който тогава каза, че тя е за кюртаж, но на следващия ден оспориха мнението му и така и не и го направиха. Интернистка и назначи Аугментин заради бронхита, но Десислава получи алергичен шок от него и и биха една инжекция Урбазон, като я убедиха, че от еда ннищо няма да му стане на кърменото бебе. След това, се оказа, че малкият е отслабнал, а дъщеричката на циганката беше възвърнала теглото си. Нея я изписаха с бебето. Десислава остана докато момченцето и не качи 100 грама, като беше спаднало на 3380 кг. Все пак на 31 януари в най-големите студове я изписаха заедно с бебенцето, на което също бяха поставяли антибиотици заради нейната инфекция.
Тогава дойде страшната зима, тепературите паднаха под минус двадесет градуса. Тръбопроводите се пукаха и замръзваха и нямаше вода. Къпеха бебенцето с вода от помпата. Тоест правеха му кални бани. Все пак детенцето се роди на бабин ден, както предрече акушерката Мария .. ах тези прекрасни Марии ...
Дойде пролетта, все още кърви Десислава ... Не се знае, за кюртаж ли е, правиха и отново химичен масаж като и поставиха последователно през половин час окситоцин, бусколизин и метаргин, но дай боже да се оправи!
Момченцето Димитър, кърмено бебе, вече го извеждаха с количка. Дъщеря и Виктория изкара зимата почти в къщи, не ходеше на градина заради студовете.
Нека с идването на пролетта да дойде хубавото време, че не е лесно да бъдеш майка ей!
КРАЙ!