Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 528
ХуЛитери: 0
Всичко: 528

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТрудно се става майка ...
раздел: Разкази
автор: liulina

РАЗВРЪЗКАТА

Преди официалната втора среща, тя пътува с него сутрин за работа и вечер правеше по няколко обиколки за да си приказват. Забавляваше се, той я разсмиваше и с него се чувстваше добре. Разпускаше след напрегнатия ден. С нетърпение чакаше уикенда в който той дойде с аудито пред тях да ги вземе с Виктория да разгледат с.Вакарел, където той живееше. И този ден дойде...
Тодор ги взе от Люлин, времето не беше хубаво, хладно и ветровито и за това не се разхождаха много. Докара ги до къщата и ги запозна с родителите си, които живееха на първия етаж от двуетажна къща. Вторият етаж бе негов и беше добре оборудван. Имаше си и баня с тоалетна и местно парно, което се загряваше с печка от първия етаж. Етажа обаче беше ергенски. Спалня, хол и кухня, естествено нямаше място за деца, защото то беше сам човек. Вярно, че имаше син, но не се беше грижил за него. Кухнята блестеше от чистота. Тя се зачуди, дали ако са заедно той ще изисква да поддържа кухнята както беше в този момент, приличаше на музей. След това разбра, че е чистофайник, но в тази кухня много много не се готвело, защото майка му го хранеше на първия етаж.Поприказваха си и след това се разцелуваха. За да не ги види детето се скриха в тоалетната и се заключиха, там за пръв път правиха доста бурен и необоздан секс. Тя беше забравила почти какво е това, толкова време беше без мъж. Изведнъж и се прииска, този мъж да е до нея по-често, за да се чувства така, всеки ден. Слава богу Виктория се беше разсеяла с телевизията и не им обърна такова внимание. Дори не разбра, че и двамата излизат от тоалетната. Вечерта тя и дъщеря и спаха на спалнята, а той в хола. Все пак , това в банята я топлеше.
На следващия ден я прибра с детето в София и така продължиха по старому, тя вече пътуваше само с него, гледаха да са заедно и се целуваха на последнит спирки на маршрутката. След това, тя една вечер отиде да спи с него у тях без дъщеря си, което не беше правила . Дъщеря и се оказа, че го преживя по-сериозно, отколкото мислеше. Беше повръщала, така каза дядо и. На сутринта Тодор я събуди в 05 00 часа и заедно поеха с аудито към София. Той я закара до гаража на маршрутките в кв. „Дружба“ от там направиха няколко кръгчета преди да отиде на работа и си приказваха. След тази нощ, той замина с родителите сина манастир и от там и се обади да и каже, че връзката няма да се получи и трябва да се разделят. Тя се разстрой, защото връзката туку що беше започнала и защото, не и се беше случвало, мъж да къса с нея, до сега все тя беше късала с тях. Каза, му, че според нея той потвърждава мнението и, че всички шофьори са просто свалячи, а и не и се искаше да изпусне такъв хубав секс толкова бързо ... Говориха доста дълго по телефона, накрая се разбраха да опитат още известно време да са заедно.
- Ще ти кажа, какво е решението ми като се върна от манастира. – каза и той.
- Знам, че просто отлагаш да ми кажеш, че късаме. – каза му тя.
- Не съм решил още, но ще ти се обадя да ти кажа.
След като се върнаха от манастира, той и се обади:
- Права си, реших, че е по-добре да скъсаме.
- Знаех си, ти не си мислил дълго за да вземеш това решение.
- Няма да се получи, твърде сме различни. – каза той
- Нека опитаме още малко време, омръзна ми да съм сама, а и ти каза, че искаш сериозна връзка като мен . Така излиза, че си ме лъгал.
Вторият разговор го водиха докато тя беше на работа и тя излезе извън кабинета си в коридора, където беше изкаран един диван точно под мраморния перваз на прозореца. Когато се стараеше да го убеди, че трябва да опитат още малко ставайки, си надъни главата в перваза, та освен наранена гордост и достойнство имаше и цицина.
Важното е, че все пак победи и той се съгласи да опитат още известно време.
Третата им среща беше на Велик ден. Тя зя пръв път в живота си направи козунак и подреди две кошнички с яйца, който боядисваха заедно с дъщеря и.
Този път той не дойде да ги вземе, а им даде телефона на маршрутката да пътуват с нея. Тя се чудеше дали въобще да ходи. Той започна да показва, че не държи на нея. Все пак се качиха на маршрутката и се оказа, че родителите му и той са ги чакали. Имаше подарък за дъщеря и. Посрещането беше радушно и той ги чакаше на центъра на селото с аудито да ги закара до къщата. Този ден я запозна с неговия приятел Заро и ходиха с едно момиче Силвия, на което викаше Бонбонка до манастирче „ Света Петка“ (http://www.youtube.com/watch?v=hrPbYmvaVRo) Там игуменката им каза, че е време да имат още едно дете и те се спогледаха. Тя не разбираше, каква е връзката на Тодор със Силвия. Той твърдеше, че са просто приятели, но си говореше повече със нея почти през цялото време. (Време е да ви кажа, че, главната героиня на този разказ се казва Десислава.) Десислава, се почувства изолирана и не на място заедно с дъщеря си.Реши, че той не ги иска и се зачуди защо въобще е дошла и е постъпила толкова глупаво, като си е мислела, че той я харесва. После вечерта, дъщеря и беше настанена да спи на дивана в хола пред един голям ЛСД телевизор Ел Джи. За нея това беше голям кеф. Тук имаше детски канали и кабелна телевизия , която намаше в Люлин. Десислава и Тодор спаха на спалнята, ако може да се каже спаха ...
След това пак се прибраха с маршрутката до София. Така започнаха да се виждат почти всеки уикенд и изведнъж започнаха да правят планове, да поживеят лятото заедно и ако се разбират да се съберат да живеят за по-дълго. Тя към 25 май не се почувства добре и си направи изследвания, нещо и се виеше свят и се чувстваше зле, имаше нужда от почивка и устните и се напукваха отстрани.Оказа се, че има анемия и хемоглобина и е нисък под сто. Остана няколко дни да си почива в къщи.Уикенда преди да тръгне на работа, тя пак беше на гости на Тодор. Той сечеше дърва за зимата, а тя седеше и го гледаше облечена с една червена рокля. Помагаше, когато пренасяха дървата и ги подреждаше под сайван зад къщата. Каза му:
- Мисля, че съм бременна, но е твърде рано да се каже.
- Не си сигурна, това е невъзможно, аз те пазех. – каза той – как може да е станало?
Все пак Десислава се чувстваше бременна и за това си купи тест за бременност. Понеделникът след почивката усети, че губи бебето, защото се прибра от Вакарел с влака и беше вдигнала Вики да седне в нея. Отиде до тоалетната и разбра, че е прокървила. Обади се на една чудесна лекарка, на която името няма да се споменава, поради някакви съображения. Тя и каза, да си купи2 ампули витамин Ц по 500 мг.Тя знаеше, че ако слезе сама да си ги купи ще загуби бебето и за това помоли колегата си, който го направи. Шефа и я повика, но тя му каза, че не може да дойде. Той изхвърча от кабинета си и за пръв път дойде на крака при нея и и се развика, че колегите не са и прислуга и, как си я мисли тази, той да се разкарва да идва при нея на крака. Тя знаеше, че не е редно, но много искаше да запази това бебе и само каза, че и е много лошо и се извинява. После глътна витамин Ц- то и на обяд тръгна за кабинета на докторката. Купи си една бутилка вода от литър и половина. Докато стигне до там, се обади на Тодор и го попита:
- Да пазя ли бебето или да го оставя да си отиде? Искаш ли това дете? Ако го искаш ще го запазя, ако не ще го оставя да си отиде.
- Искам го, запази го. – каза той и тя по-спокойна, стигна до кабинета на докторката, където я почака да дойде. Изпи си водата и и се пиеше още, там имаше и тя си наля. Сърцето и щеше да се пръсне от притеснение. Докторката дойде и потвърди, че е бременна, но че има голям хематом и, че бебето е тръгнало да си ходи.Тя попита Десислава:
- Сигурна ли си, че искаш да запазиш това бебе?
- Да твърдо искам да го запазя. Вече съм на тридесет и две и съм готова да имам второ дете. Ако не сега, кога? А и дъщеря ми има шанс да има баща, най-сетне.
Биха и едан инжекция отзад и я закараха със служебна кола на клиниката до болницата „Първа АГ Света София“. Там лежа седем дни и непрекъснато и биха инжекции. Бебето се задържа. В болницата лежа с една счетоводителка, една жена, която изгуби бебе в петия месец заченато ин витро, едно момиче от провинцията и една жена отдадена на църквата преподавател по религия.
Имаше доста случай като нейния. Акушерките споделяха, че болниците са пълни с такива случай. В болницата Тодор идваше на свиждане когато може и и носеха непрекъснато храна с майка му. Той и беше купил едно красиво цвете в гъба да и краси стаята. Изписаха момичето от провинцията един ден преди нея и на найно место вечерта дойде приятелката на един известен от предаването „Биг Брадър“ с контракции в седмия месец. И дойде денят в, който я изписаха и и казаха да лежи в къщи три месеца. Режим деветдесет процента лежане, десет процента движение.
Така започна животът им заедно във Вакарел.

Следва продължение ...


Публикувано от Administrator на 19.03.2012 @ 18:13:35 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   liulina

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

17.04.2024 год. / 01:23:01 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Трудно се става майка ..." | Вход | 3 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Трудно се става майка ...
от mariniki на 19.03.2012 @ 19:57:34
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
дано всичко свърши добре, макар че
някои моменти ме натъжиха...
наистина не е лесно...
Деси..


Re: Трудно се става майка ...
от Liulina на 19.03.2012 @ 20:21:07
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Това вече се случи и само чака да бъде дописано ;)
Благодаря за търпението да го прочетеш Маги!

]


Re: Трудно се става майка ...
от sineva на 19.03.2012 @ 21:59:22
(Профил | Изпрати бележка)
Нещата от живота...
И е много истинско!
Поздрав, Деси!:)


Re: Трудно се става майка ...
от Liulina на 20.03.2012 @ 02:13:31
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Съвсем истинско е Синева.

]


Re: Трудно се става майка ...
от ANG на 20.03.2012 @ 10:49:50
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
това РАЗВРЪЗКА ли е, или завръзка


Re: Трудно се става майка ...
от Liulina на 20.03.2012 @ 11:20:08
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
развръзката след първата среща е ;)
има и продължение ;)

]