Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kkkep
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 581
ХуЛитери: 0
Всичко: 581

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2024 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗа любовта и кафето...
раздел: Други ...
автор: Princesssa

А той с изумление откри, че да се влюби и да се влюби в Нея, са две съвсем различни неща. Беше като… като пролет, която ти отваря очите за красивото, като щастие, което те задавя, като слънце, готово да се превърне в безсмъртие.
Беше като люляков цвят- парченце чисто съвършенство. Като доказателство за съществуването на празници, като спиране на дъха, подаряващо ти света. Беше любов. Ама истинска, от онези, с които откриваш живота. Може би точно заради това сега усещаше липсата й с всяка фибра на тялото, с всяка глътка въздух. Липсваше му. От връхчетата на пръстите на краката до онзи най-прекрасен нюанс на смеха, който само тя имаше. Липсваше му онова нейно… памуково поведение, когато беше тиха и мила, мека като памук, податлива, послушна и мъркаща. Беше толкова рядко именно такава, че нямаше как да не му липсва точно тая й черта. Липсваше му начина, по който завързваше обувките си и онези искрици, които се появяваха в очите й, когато чуеше музиката от пианото на съседката. Липсваше му умението й да мълчи по един така причудлив начин, сякаш в това мълчание са събрани всички усмивки на света…
Липсваше му. И това не можеше да продължава така. Просто не можеше. Затова побърза да направи кафето и да й го занесе в леглото.


Публикувано от aurora на 19.03.2012 @ 08:42:14 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Princesssa

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

17.06.2024 год. / 00:56:43 часа

добави твой текст
"За любовта и кафето..." | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: За любовта и кафето...
от sani-ti на 19.03.2012 @ 09:42:23
(Профил | Изпрати бележка)
Много е хубава тая...липса!:))))
Поздравления!


Re: За любовта и кафето...
от Princesssa на 27.11.2012 @ 12:25:12
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря! :)

]


Re: За любовта и кафето...
от bilqna_popova (bipopova@abv.bg) на 19.03.2012 @ 11:33:03
(Профил | Изпрати бележка)
Това е най-добрият начин да разбереш дали е Любов... ако ти липсва човекът, ако ти кажат, че ти липсваш на някого.
Само не и ако липсваш с присъствието си.
Много ми хареса!!! Поздрави!!!


Re: За любовта и кафето...
от Princesssa на 27.11.2012 @ 12:39:53
(Профил | Изпрати бележка)
Красиви думи...
Благодаря! :)

]