автор: Princesssa

А той с изумление откри, че да се влюби и да се влюби в Нея, са две съвсем различни неща. Беше като… като пролет, която ти отваря очите за красивото, като щастие, което те задавя, като слънце, готово да се превърне в безсмъртие.
Беше като люляков цвят- парченце чисто съвършенство. Като доказателство за съществуването на празници, като спиране на дъха, подаряващо ти света. Беше любов. Ама истинска, от онези, с които откриваш живота. Може би точно заради това сега усещаше липсата й с всяка фибра на тялото, с всяка глътка въздух. Липсваше му. От връхчетата на пръстите на краката до онзи най-прекрасен нюанс на смеха, който само тя имаше. Липсваше му онова нейно… памуково поведение, когато беше тиха и мила, мека като памук, податлива, послушна и мъркаща. Беше толкова рядко именно такава, че нямаше как да не му липсва точно тая й черта. Липсваше му начина, по който завързваше обувките си и онези искрици, които се появяваха в очите й, когато чуеше музиката от пианото на съседката. Липсваше му умението й да мълчи по един така причудлив начин, сякаш в това мълчание са събрани всички усмивки на света…
Липсваше му. И това не можеше да продължава така. Просто не можеше. Затова побърза да направи кафето и да й го занесе в леглото.