автор: zaltia

С топлата си пролетна премяна,
ето слънцето, отново се засмя.
Луната си облече жълтата пижама,
и усмихната, потъна във съня.

Косът пръв усети днешната промяна,
плесна със крилете, весело запя.
Изведнъж в гората, по- зелено стана,
зимата си тръгва...идва пролетта.

Отлетя далеко, леденият вятър,
топличко е вече, в горският театър.
Кокичето- най- първо тук се появи,
без да се страхува, то снегът проби.

Синчецът, тихо чака своят ред,
минзухарът, винаги е по- напред.
Кукурячето страхливо, и то е вече тук,
теменужката пък, посиня на пук.

С лъчите слънчеви, рисува пролетта,
студът превръща, в цветна красота.
Това видях...във детската градина,
рисунката бе с надпис "Пролетна картина".