автор: VOLTER

Дезинформацията е характерна за всеки ретрограден режим!
Тя е средство за превръщане на индивида в маша на властта!
Ние не знаем, само „подозираме”, какво става в държавата!
*
Година на студентски бунтове в Америка, Европа, Азия…
Париж в барикади, Италия в окупации, в Америка се лее кръв…
Източният блок се пропуква под знака на Пражка пролет…

5.01: Дубчек оглавява Чешката компартия!
16.01: Ян Палах се самозапалва!
4.04: Мартин Лутър Кинг е убит!
6.05: В Париж студентски вълнения!
20.05: І – ви Конгрес на Съюза на българските писатели – изгарят „Люти чушки”!
5.06: Убит е Робърт Кенеди!
18.07: Писмо до ЦК на ЧКП, завършващо: Да бъде разгромена контрареволюцията!
21.08: Войските на Варшавския пакт окупират Чехословакия!.
В България е „разцентрован” пропагандния контрол на режима!
Подкопан е икономическият монопол на БКП!
Страх от реформи и либерализация в държавата!
И като рефрен на горните събития: войната във Виетнам!
Настъпват невъзвратими процеси – прекроява се световната политика!
При такива политическа обстановка се проведе ІХ Световен младежки фестивал!
*
Не знаем какво става в Чехословакия – още по не знаем какво става у нас!
Всяка информация безмилостно се тушира - в повечето случай потулва!
Георги Марков започва да чете своите „Задочни репортажи”!
Западните радиостанции единствено у нас от целия соцлагер, се заглушават!
Режима не жали сили и средства да държи обществото в пълно невидение!
До 1959 г. са прибрани всички потенциални противници на властта!
Реалните „врагове на народа” са ликвидирани отдавна - без съд и присъда!
Опитите за „преврати” не вдъхват надежда - все комунисти ще управляват…
Мисълта за „промяна” е абсурдна - народа е манипулиран до масова психоза!
„Промяна” от Москва - това е извън реалните представи на човечеството!
*
Събрали са ни в Студентския дом двайсетина вузовски секретари.
Фестивалният комитет се помещава в току - що построена сграда на Раковски 134. Председател на световния форум е някой си Петър Младенов – млад кадър от Видин.
Говори се, че бързото му „израстване” е под пряката опека на самия Тодор Живков!
Имал ангажимент към бащата - Тошо Младенов, убит в навечерието на Девети.
Бил се врекъл на своя другар – партизанин, да се грижи за сина му, ако осиротее…
Накрая става така, че се налага„храненика” да се „погрижи” за своя благодетел!
Времена - всичко в тоя живот се плаща...
*
Обясняват ни, че сме „летящи холандци”, сиреч - момчета за всичко!
Спим в училище оборудвано с казармени легла и вонящи на нафталин одеяла.
Безкрайна фиеста - в денонощието ни се събират 3-4 часа сън…
Повечето време кибичим в Студентския дом – тук се въртят нонстоп мероприятия!
В това море от хора няма значение „кой, кой е” - всеки е отворен за контакти!
В залата се появи радиостанция – „момчета” денонощно мълчаливо дежурят...
Сигурно половината българска делегация е с пагони – това се приема се за нормално!
Комсомолците винаги сме били, кой знае защо, желано прикритие за службите…
*
Неочаквано прозвуча тревожен глас по радиостанцията:
„Делегацията на ГФР, прави незаконен митинг - скандират „цитати” на Мао!”
През 60-те години сме нахъсани срещу всичко китайско!
Ако трябва да унижиш някого, наречи го „китаец” – значи, безнадежден случай!
Ядат два пъти на ден, а дошли да ни дават акъл, как се прави културна революция!
Въобще идеите на Мао са „вредни и глупави” - той е невменяем смотаняк!
Какви бяха точно тези идеи, ние не знаем и никой не ни казва!...
И като са толкоз загубени, защо се стряскаме, като дявол от тамян!
*
На бегом се изнасяме към площад „9-ти Септември”, т.е. пред Мавзолея.
Още от ъгъла на „Раковски” и „Руски”, тълпата става непробиваема!
След мен се провира някакво набито момче и името му не знам…
От стената на Мавзолея младеж с мегафон „подава” цитати на Мао!
Площада диша като жив организъм, хиляди млади хора повтарят в синхрон!
За по – лесно тръгваме в ляво, покрай Бюрото на Концертна дирекция…
Нямам представа, защо трябва да стигнем оратора, но забиваме лакти…
Невъобразима лудница, която никой не знае как ще завърши!...
Най – сетне стигаме линията на стената на Мавзолея – и какво от това!...
Тълпата размахва жълти книжки и крещи истерично, а „колегите” ги няма…
Имам болни бъбреци и от огромното напрежение ми се препика…
Само това ми липсва – огледах се, зад стената няма жива душа…
Свърших си „работата” точно под тоя горе, дето се пени…
Симпатичен двайсет и пет годишен младеж - русоляв, с очила и бяла риза.
Гледам го отдолу нагоре и ми се прииска да му затворя плювалника…
Тоя що не издига лозунги от тяхната си стена в Берлин, ами се качил на нашата!
Стъпих на раменете на „колегата”, той се напъна и изрева като щангист…
Цъфнах на стената - пред мен море от ръце и … жълти книжки в краката на оратора!
Потупах го по рамо, погледна ме с едно око, но не ме вижда, явно изпаднал в транс…
Взех мегафона, минах пред него , и със задник го метнах назад и надолу…
Чу се уплашен вик – улучих го в диафрагмата, горкия, изкарах му въздуха…
Долових гласа на колегата: Ела, гълъбче, ела, този е луд, ела тук…
*
Над площада вече звучи българска реч и антимаоистки лозунги!...
Първо поеха „летящите холандци” - бяха образували ядро…
Чуждите делегати продължават да крещят, не разбрали обрата в ситуацията!
Чак когато разкъсах една жълта книжка над главата си, тълпата затихна…
Разочарованите прокитайци започнаха коментари помежду си…
Прострелваха ме с убийствени погледи и след минути площада оредя…
Цирка свърши неочаквано, както беше и започнал…
*
Обадиха се от Комсомола, че ще ми връчват „Златен медал за политическа дейност”!
Не отидох да го получа - подбудите ми бяха здравословно – патриотични…
Действах импулсивно, без да се ръководя от някакви политически съображения!
*
P.S. Едва сега, от текст на Ал. Владков, разбирам, че съм изхвърлил от стената Карл Дитрих Волф – ръководителя на Западногерманската делегация и председател на социалистическия федерален младежки съюз!
Използвам случая да се извиня на г– н Волф, днес мастит немски издател.
Такива бяха времената…
*