автор: daro

Искам преди да се върна в Толедо
мечтата ми сладка да кацне в Сеговия,
при малкото сладкишче – трислойно кубче
с две ягоди и два сиропа полято.
Сладък блян си ти за мен, Понче Сеговяно!
                                       Понче Сеговяно...
Когато се завърна отново в Сеговия
на онзи павиран площад с ресторанти,
с клубове и улични музиканти,
където всяка география с гълъбите отлита...
Там искам да запазиш всичките маси
                                        само за двама.
Има ли маси четворки, шестици –
предлагай с усмивка на всеки мъж
стол за него, и един за любимата му.
Искам да подаряваш на лудите влюбени
стотиците столове, докато масите останат
                                        само за двама.
Искам отделно – на четириногите предразсъдъци
да глъхнат ушите и техните крясъци.
Покани ги с китарите – Carla и Julia
с фриволните блузки, с ретро прически
и 222 пъти да ни милват с мелодия
                                     love me, love me…
Искам възхитените, с подарените столове
да наредят местата си амфитеатрално,
да бъдат свидетели не театрално,
а свободни съучастници – светли планети
в ритуала, как на два стола само, се сливат
                                        цели двама.
Искам на всичките маси – длани взаимност,
сервирани с две кубчета Понче и две кОпи
да благодарим за всяка интимност
пред нагънатите от погледи балкони
с 22 само наши – свещени минути
                                        само за двама.

ЧРД …Дора