автор: roza1

Какво да ти разкажа още,
освен душата си самотна?
Тя е още много бяла,
а бялото не се разказва.

По бялото животът пише.
С молив не му се получава -
графитът в бялото потъва
и черното се разпилява..

От кръв душата се разплаква -
боли я нишката й бяла.
Пази кръвта си и духа си!
Душа ли е - със теб ще страда.

С любов се пише по душата,
но азбуката й е трудна.
Аз още сричам нощем
на любовта си всяка дума.