автор: kristi

Едно облаче спъна небето.
Ах, проклетото, ах проклетото!
Но нали си е облаче малко,
дори не разбра, че е жалко

да препъва премъдрия старец,
да му къса и звездния ланец,
да се плези, когато си иска -
зло гаменче със шарена ризка,

да играе на дама с пътеките,
ахааа, пътеки те, дето се
самовлюбено шаркат с дъгата,
досущ като двамата братя,

(щото третият все е безличен)
и някъде в ъгъла срича и срича.
Та, в пазвата с многоточие,
това облаче немногоочливо

се превърна във струйка от лейка,
ама много, ама много плебейска
И! Нали си е облаче по премета,
се изля и си хвана късмета.