автор: ivliter

Мръсно е времето, братя –
храним въшки с плътта си,
с духа си ги храним.
Тлъсти кърлежи смучат кръвта ни,
изпиват ни силите,
зли паразити прегризват ни жилите.
Преялите алчно посягат отново
и залъка сетен,
и залъка сух от устата ни вземат
и после горещо ни пак убеждават,
колко хубав сега е животът –
сит на гладен вяра не хваща.
Ограбват деня ни, крадат ни мечтите,
и после с отнетото от гърбовете ни
най-снизходително ни подпомагат –
подхранват си егото.
Така ще е все докато си траем…