на Райсън за вдъхновението
Поезията бяга,
когато я зоват
и думите я стягат
във тесния хомот.
Показва се когато,
я чакаш и не спиш,
и слизайки в душата
през болката вървиш.
Принцеса-просякиня
прецежда си живот
през рани бледо-сини
връз кървавия под.
Завихря се навътре
и огнено шурти,
напомня дънен тътен,
а иначе шепти.
Най-често се заражда
от липса или две
и дълго свита жажда
със форма на море.
Живее, за да страда,
вкусът и е горчив,
възстара е, но млада,
със поглед - обектив.
От полъх оживява,
във крива дума мре,
във трудната си слава
живее си добре.