Разлистваш ме,
като пролетен
вятър.
Флиртуваш.
Очите ти, сини
слънца,
със златни стрели
атакуват.
И роклята даже
в миг засия
поръсена
от златния прах,
повдигна
леко поли,
затрептя...
Тишината
замря и се сгуши,
а ти, непокорен,
в захлас,
все ме стрелкаше... ти.