автор: tomatroev

Трогателна е грижата на нашата демократична държава към кокошките.
Наистина, нашите кокошки досега на нищо не приличаха! Едни такива мърляви, проскубани, да ти е жал да ги гледаш. Може би и вие сте се чудили как напетите български петли, при това положение, въобще са могли да изпитват някакво желание, някакъв мерак? Кокошката, мърлява, гледа унило през мрежестата ограда на курника, затворена там като в концлагер, чака някой да и подхвърли я просо, я къшей хлебец, или поне щипка зелена тревица... Трътката и, оголена, цялата в курешки, но вижте какво нещо е патриотизма, дами и господа, какво нещо е любовта - за нашият герест юнак тя е най-прекрасната на света!
И все пак, макар че юначните български петли и досега редовно ощастливяваха българските кокошки, днешната българска кокошка е истински щастлива. Днес тя, както е по европейските изисквания, живее в нов, просторен курник, и благодарение на грижите на правителството, е станала още по- оперена, една такава, здрава, със самочувствие, и яйцата и по-ценни, по-скъпи, иде ти направо да я хванеш за врата и...
Но в България, дами и господа, днес вече не само кокошките са щастливи.
След векове на геноцид и всевъзможни унижения, днес, благодарение на правителството, и българските прасета най-после се радват на достоен живот и на хуманно отношение. Можем с гордост да кажем, че днешната нова българска кочина няма нищо общо със старата! Чисти, напарфюмирани и охранени, днешните български прасета вече не само слушат Моцарт и играят на забавни игри, но проявяват и гражданска активност, организирайки се в ГДБП /Гражданско движение на българските прасета /.
В България можеш да си живееш добре, също така, ако си и магаре.
Днес в нашата родина магаретата също са на почит. Показват ни непрекъснато по телевизията разни магарета и магарици... Има и такива / няма да споменавам имена, за да не пропусна някой и да се обиди/, които даже са водещи!
Има даже една цяла партия от магарета, които са се запънали, като... като магаре на мост! И ни напред, ни назад! Стоят, пречат на движението, никой не може да мине, ни наляво, ни надясно, блокирали, както се казва, цялото политическо пространство и само, ако малко ги докачиш, или ги дръпнеш за опашката, започват да хвърлят ритници и да реват с цяло гърло! Явно, така е тръгнало открай време. Наричали себе си "комунисти" или "социалисти", но още тогава Карл Маркс е казал, че са просто "една банда магарета".
Като споменах за политика, да не забравя говедата. Въпреки, че досега в директивите, които ни се спускат от Брюксел, няма още специални изисквания за отглеждането на българското говедо и на българската крава, правителството превантивно е взело мерки и ние дори сме изпреварили Европа в това отношение - за говедата в нашата родина се полагат специални грижи. И дори нещо повече, най-личните от тях са събрани не къде да е, а тъкмо в в Народното събрание, тоест, на пъпа на София! Осигуряват им се специални грижи, най-комфортни условия, специална храна и голяма зала, където те да преживят...
Ненапразно в нашия фолклор сме възпявали говедата, неслучайно нашият език има индоевропейски корени, кравата за нас е свещено животно и затова една е поставена да стои на най-лично място в Народното събрание.
От всички животни, обаче, няма по-голям приятел и по-голям другар за нашия Премиер от кучето, няма по-обично животно за него.
Нашият Премиер обича, както породистите кучета, така и помиярите и полага добри грижи и за едните, и за другите.
Помните ли кучето, което той подари на руския президент преди време? Това куче бе, така да се каже, символ на тяхната дружба. Казват, че е така, защото и двамата са били преди това също верни кучета на стопаните си / единият - на ТАТО, а другият - на КГБ /.
Снощи видях как в Москва след "демократичните избори" руският президент ги насъска и как верните му кучета се справиха със "стадото" на площада... Направо класика. Така е, имаш куче... нямаш проблем!
И у нас Премиерът се е оградил с цяла глутница кучета. Има си едно, което му е най-любимо, най-вярно. Другите също го слушат, гледат го предано в очите и му ближат ръцете...и не смеят да лавнат и дори да гъкнат...в него е кокала! Беше дал миналата година на всеки по кокал, на някой по-голям, на друг по-малък. И сега, ей така, ни в клин, ни в ръкав, им вика: "Ха сега, върнете кокала, дето ви го дадох миналата година като бонус, за добра служба!"
Какво стана ли? Ами върнаха кокала, кучетата му с кучета, къде ще ходят! Взеха им кокала, значи. Едно от тях само така, тихо, изръмжа с наведена глава, ама и то подви опашка...Къде ще ходи, и в библията даже е писано: "Не хапи ръката, която те храни!"
Така е вече, дами и господа, в нашата държава, на хуманно отношение се радват всички, даже кучетата в Бродилово вече живеят по-добре, даже и мечките, дето доскоро ги водеха с халки за носа, сега са свободни...
Само ние, овцете, сме си на същото дередже.
Пасат ни, колкото да не умрем от глад. Доят ни, стрижат ни до дъно, когато и както си поискат, понякога направо кожите ни съдират!
То у нас, в България, вече и овце не останаха, вече сме кът. Много вълци се навъдиха за тези двадесет години, намериха стадо без овчар, а пък и така се сдушиха с кучетата, че направо станаха едно и не можеш да ги различиш, куче ли е, вълк ли е...
Затова и агънцата ни, ако някое се спаси и малко позаякне - и беж през девет земи в десета!
А пък ние тука, дето сме останали, така си блееме...