автор: Pord

Обичам ви,
вехти обуща,
пребродили
половин земя.
Винаги сте ме връщали
някъде у дома.

Дадох риза на ближния,
на просяка -
пукнат грош,
на вехтошаря -
грижа,
на скитника -
лека нощ.

А и вас не зарязах -
носех ви в мир и бой,
гонех цветни миражи,
бягах от ред и строй.

Нищо не струвате,
клети,
с тоя смачкан фасон,
с жалките си подметки
от изфирясал гьон.

Чакате всяка сутрин
да ви нахлузя с чест,
че топлинка от пътя
има у вас и днес.

Виждам,
че ви се скита,
мислите все за път
и не броите дните.
Ала аз
съм от плът.

С всяка следваща стъпка
студенея
и знам,
че животът ме тъпче,
за да му се предам.

Още много ще видите -
имате с мен късмет.
Искате Антарктида?
Аз ще ви бъда лед.