автор: yotovava

...по дъха на тревата ще слизам,
подир капката дъжд на паважа,
и на мравката в черната риза
може да съм власинката даже,

но ще зная животът как тръгва
от просо в златоткана обвивка,
как нанизва сълза подир брънка
от любов, светлина и молитва.

... там където невидим зачева,
непокварен и още некръстен
този свят от самото безвремие
и достига на Господа ръста...