автор: Princess

Орисия женска...Босонога стъпвам.
Ритуално вятърът спъва ме във мрака.
Песента провлачена във душата звънва.
Силует белязан съм - дяволски е знака...
Свито е сърцето ми в жертвена магия.
Гарвани изправят мълчаливо плещи.
Стиснала икона шеметно се вия...
Пътя си поемам. С Бога да се срещна...
Босата си риза в ритуал изливам,
на очите с бялото очертавам пътя...
И икона стискам. И глава повдигам.
Само мен ме няма. Няма в мене нищо.
Млада трепетлика в огъня нагазвам.
Ниска е луната, кърваво ме мами!..
Гладното огнище крие свойта пазва
Аз сърце си кътам. Нека да остана...
За живот се моля. И да оцелея...
Огънят до кости стъпките прогаря...
В себе си гадая дали да посмея
себе в дан да сторя...Бог да изпреваря.
Ситно към земята...Сляла се с всемира...