автор: rajsun

* * *

За еднократно четене

Събуждам се – и нито стих.
Какво съм спал, не зная.
Но трябва да съм още жив –
кафенцето ухае.

Очите залепени с гел.
Не се отваря никое.
Дали пък вчера не съм чел
некачествени стихове?

Така е, като ме мързи
тефтерчето да взимам.
Той Владо* нека да е жив.
И още двама-трима.

На гладно стихове – дрън-дрън.
Обличай се, обувай се,
че гледай, щъкат вече вън
и други хомонкулуси.

Но преди тръгване реших –
колете ме, бесете ме! –
да драсна нещичко – апчих! –
за еднократно четене.

Си викам, бе защо не си
мълчиш бе, главо, главоо…
Мерси за здравето, мерси!
И аз ви пожелавам.

Животът, всъщност, си тече
и във какво излиза, че
е смисълът накрая?
Да чуеш някой да рече,
или пък ти да му речеш
усмихнато – наздраве)))

*Любенов)))