ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 712
ХуЛитери: 0
Всичко: 712
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Обичам стойностните неща -
дори когато са отминали.
Достойните противници.
Стиховете (и недописаните) -
онези, които не остаряват.
Вярата - опазената.
Хората, които ми вярват.
Истините - доказаните -
тези дето не се предават. Приятелите, които не ме изоставиха.
Жените, които не ми продават любовта си.
Онази част от живота,
която е извън сценария.
Театърът, този нашият си,
след като завесата падне. И през антрактите.
Красотата - тази дето не ме заслепява,
а ме радва. И не е грях. Донякъде.
Да ми е сладък хляба.
И ракията - да е домашна.
Кръчмите - някои от тях.
Да се напивам - понякога. Няма как…
Да се бия. Ако се налага.
Да псувам - когато трябва.
(Господ - да ме прощава…)
Да скита по пътища душата ми.
Да пия вода уморен. От кладенеца.
Огънят в камината.
Топлината на жаравата.
Да посрещам изгрева на пустия плаж. Дори и сам.
Шумът на пристанищата.
Чистите отношения - танто за танто.
Трепетът на очакването.
Да си с мен. Ако ме желаеш.
Присъствието ти ми е достатъчно.
Дори да си поредният пропуснат шанс.
Краят на приказките. И истинското начало.
Да съм на ръба.
Гледката да ме кара да въздишам. Да спира дъха ми.
Различните - в рамките на личното ми приличие.
Дори да е неприлично
да се назовават нещата с истинските им имена.
Цветята - когато не са във ваза.
Необмислените постъпки -
стига да не са с фатален край.
Да изпреварвам времето,
поне за кратко.
Безвремието в реалността.
Имагинерните състояния.
Разказите с неочакван край.
Душевността
надрастваща панелните пространства.
Каменните градини -
там времето е спряло.
Да вървя по улиците на непознат град
и да се вглеждам в лицата на минувачите.
Да усещам нюансите на преживяванията им.
Да гадая за нещата зад маските.
Да се оправдават очакванията ми.
Да надушвам мирисът на желанието.
Да му се отдавам. Докрай.
Да опитвам вкуса живота
без да се стеснявам от жаждата.
Да не желая да съм в друго време
и на друго място.
И да не се налага
да променям тотално нещата, в които вярвам
всеки ден.
Да не си спомням онова,
което съм забравил - минали работи.
Всеки следващ ден да е различен - зная че е така.
Изборът ми да съвпада със смисъла на нещата.
Дори да е случайно.
И с онези мечти, за които дори не съм знаел.
Да докосвам топлината ти с гола ръка -
винаги съм обичал да го правя.
Сантиментален съм.
Публикувано от BlackCat на 17.10.2004 @ 23:58:10
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.91 Оценки: 12
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 108751 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Обичам..." | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Обичам... от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 18.10.2004 @ 00:25:11 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Преди време на писах "Мразя...", което също не беше съвсем поезия. Може би трябваше да го публикувам в "Други", но какво ли значение има това. Не авторите определят, а читателите. Е, и критиците донякъде - не съм дорасъл дотам, да ме обсъждат критици.
Както и да е, тогава ме попитаха, какво обичам. Това е един закъснял отговор. |
]
Re: Обичам... от Izabella (izabella_333@hotmail.com) на 18.10.2004 @ 01:00:53 (Профил | Изпрати бележка) | поздравявам те!
това означава,че си си още ти!:) |
]
Re: Обичам... от Nika на 18.10.2004 @ 10:20:08 (Профил | Изпрати бележка) | Разбирам, че по-често думите ни се струват слаби да изразим чувствата си. Но някои от нещата, които обичаш, сякаш си ги прочел в душата ми.
Обичам го този твой стих :) Сантиментална съм :)) |
Re: Обичам... от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 18.10.2004 @ 13:16:07 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Думите са слаби, да.
Но нещата, които изразяват не са.
Особено когато думите попаднат
там, където трябва.
Лошото е, че понякога са двусмислено коварни
и избягват зад завоалираните капани на схоластиката.
Слъчва се понякога
думите и значенията да съвпадат.
А и ако нещо погали вътрешното ни аз -
състоянието е близко до оргазъм...
Забравяме началото.
Забравяме защо го правихме.
После сривове. Разочарования.
Пътеки, които се отдалечават.
Но думите остават...
_______________
Е, ние сме от тези дето обичаме думите. Не знам само дали си играем с тях или с нещата, за които разказваме. Търсим ли нещо или просто правим констатации?! Като онези бръмбари сме, дето търкалят една топчица и тя постоянно нараства. В един момент става непосилно голяма. Дали няма да ни смачка тогава?! Нали сме сантиментално слаби :-)
|
]
Re: Обичам... от Nika на 18.10.2004 @ 13:37:39 (Профил | Изпрати бележка) | Над черта:
Отново си много точен. Опитомил си ти думите, слушат те, подреждат се стройно. Обичате се с тях :) А и номерата им знаеш, разбирам :) Но нека не забравяме, че най-важните неща са видими със сърцето. Както подобава на нас, сантименталните :)
Под черта:
Пишем си тук, разказваме си... Някои неща, не много - за общо ползване, игра. Други, съкровени, разбираеми само от двама, като погалване, вместо оргазъм... Има и такива, вътрешен диалог. Търсим ли? Времето ще покаже каквото има за показване, а импулсът ще ни води. Аз нямам друго обяснение. |
]
Re: Обичам... от rainy на 18.10.2004 @ 11:46:58 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Преди много време, Пламене, когато разлиствах твои неща, оставих кратичък подпис със закъснение върху "Мразя" - без значение дали ще го видиш - това не е толкова съществено. Същественото е, че ми харесва това, което чета. Наистина ми харесва, какво да направя!...:)
И всичко това, което е зад него.
Знаеш ли, мислех си и вчера, докато препрочитах думите ти, и днес, вероятно и утре така ще бъде - колко дълбоко разкриваме всичко, което сме. Наистина няма по-честно и откровено действие от това. Когато е истинско, разбира се. За качество в случая не коментирам, а и аз не съм критик. А и всеки с критериите си.
И наистина много ми харесва всичко, по-горе...:)! |
Re: Обичам... от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 18.10.2004 @ 13:39:47 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Хубаво е нещата да са качествени, но да го усещаме това, а не защото попадат в рамките на някакъв стандарт. Мразя "рамки" и "стандарт". А и в тази хлъзгава материя критериите са толкова субективни... Хубаво е, това разкриване, за което приказваш, особено когато е непреднамерено анонимно :-)
Винаги ми е приятно, когато успея да те развълнувам. |
]
Re: Обичам... от Meiia на 18.10.2004 @ 14:58:08 (Профил | Изпрати бележка) | Толкова много начини да усещаш,че обичаш и да отдадеш,а защо не и да получиш любов.Повечето съм ги търсила около себе си съзнателно или не,но ти си ги изразил много,много точно.Събрал си ги като в някакво невидимо и чисто писмо до душата си или до друга душа,която иска да приеме тази не невъзможна утопия и за свой свят.
Не само е удоволствие да те чета.По-леко дишам след това! |
Re: Обичам... от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 18.10.2004 @ 15:12:58 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Аз дишам по-леко, когато някой признае вместо мен нещо, за което не бих желал да се знае, че ми е слабост. В случая обаче аз съм признал много неща и кое е това, което те кара да дишаш по-леко, мога само да гадая. Дали пък не е... Ама що ли ми трябва да гадая - резултатът е важен :-)
Благодаря ти за коментара! |
]
| |