Не ми се разговаря днес..
Мълчим със бялото
на листа.
..Отвън разкъсват с
пушъци мъглата-
изгубеното да открият.
А аз се вглеждам
в странния си ритъм-
сърцето ми е вярно огледало.
Причини непокълнали
се пръскат,
попиват бавно
в бялото на листа..
Наднича най-изгубеното
настояще-
страхува се
да се отвори.
Че днес душата ми
е остров,
а утре-с бреговете си
ще спори..