автор: gadina_

Убоде ме! Не беше без да искаш
и няма как да мине безвъзмездно.
Щом мен ме заболя и беше истинско -
като след кратка среща с главорези...
Ми не, не мога, тихомълком да забравя!
/то аз не мога нищо - тихомълком/
Сърдита ли съм, на въпрос го правя,
щастливо ли е, също - шумно пърхам!
Такава съм! Така са ме родили -
емоцията на чело да блика.
И ти се родил различен, мили,
но аз си знам, че нямаш два езика!
Така че няма как да заличиш
убождане като с вълшебна пръчка...
Играла съм във филма и преди -
он си е във графа "познати случаи".
И зная, че след тях не се умира,
но буца ми е, гърленостояща...
Та мисълта за тебе, още утре - спира!
А ти?! Където искаш си се хващай!