автор: roza1

/На кого да простя?/

Далече е детето ми - в чужбина.
И мама е далече - меси хляб от спoмени...
Простила е и мен, и тази дълга зима.

Очите ми като капчуци
потракват по перваза на живота ми.
Топи се времето....
И хората, от захар сякаш -
смаляват се в деня за Прошка
пред този, който я очаква...

Простете ми сълзите на жена,
на майката - тъгата ранна!
Простете ми и любовта,
че е толкова голяма!