автор: zaltia

Като плочки от игра позната,
се срутват пясъчните ми мечти.
Любовта ми губи своята позлата,
тишината, името ти пак шепти.

Подарявах ти луната и звездите,
в замяна ме прегръщаше богинята...
подарих ти мислите си, и мечтите,
опиваше ме ти, на Ерос със магията.

В очите ти...намирах светлината,
сега съм сам, и вик от болка в мрака.
Опарена е любовта ми от раздялата...
и твоята, във ъгълчето на душата чака.