Из цикъла "Галерия"
(Йожен Делакроа, 1827, Лувър, Париж)
Един могъщ владетел, след дългата обсада,
за първи път разбира разгромът как боли.
Незнаещ как да губи, несвикнал и да страда,
решил е всичко свое да изпепели.
В огромното си ложе презрително излегнат,
той даже не поглежда към огнения ад.
Коне, жени красиви се мъчат да побегнат,
но стражите ги връщат безмилостно назад...
Единствена-една от жените полуголи
не се опитва царя за милост да помоли -
прегърнала леглото, така й е добре !
Защото то й спомня за приказните нощи,
а щом и господарят не я отритва още,
в нозете му ще може със него да умре...