автор: severianin

“Половин царство за кон!”
У. Шекспир, “Ричард ІІІ”

Нямам кон, нямам вече и шпага
– сложно матово положение.
Знам, позорно е да се бяга
от проклетото полесражение.

А не мога и да се скрия –
аз съм сам, ще ме видят веднага.
Да се бия? Но как да се бия?
Кой се бие без кон и без шпага?

Не воювам за трон и корона –
аз се бия за своята кожа.
Но без царство – за меча, за коня
половина какво да предложа?

Половина съдба? Или участ?
Кой е чувал за сделка такава?
Вече зная какво ще се случи,
но какво, но какво ми остава?

Пред игралната маса отново
бих застанал за второ раздаване.
Но животът е нещо сурово –
на повторна игра нямаш право.

А печелят един или двама –
ние, другите, винаги губим.
Той играе нечестно, с измама,
правилата са мръсни и груби,

но у него са хлябът и ножът,
той проклетите карти раздава...
И се биеш за своята кожа,
чупиш меч, твоят кон окуцява,

и се гледате с него “под вежди” –
нямаш скрити в ръкава козове,
нямаш право на малко надежда,
нито право да почнеш отново...

Е, без кон съм, а нямам и шпага,
нямам време да искам отсрочка.
И да имах – къде щях да бягам?
Поживях, поиграх... После – точка!

И си тръгвам от беден - по-беден
- даже нямам какво да заложа.
Дайте кон! Меч - за удар последен!
Кон и меч срещу старата кожа!