автор: ATOM

Покоят ми е вятърна тръстика
и шепне шумоления в нощта
на нашите взаимности безлики,
сглобили от телата същността ни.
Крайезерният път е залесен
от пухчетата в живия ни допир –
сърцето ми е в теб, умът ти в мен.
...мотив на животворните потопи
от чувства, непоникнали в съня,
а в будния генезис на нещата,
които с теб успях да променя
под напора на брулещия вятър.
Сега е приласкаващ – озарен
от тайните на ясния ти приказ
и шепнат шумоленията в мен...
Покоят ни е вятърна тръстика.