автор: windi

Като влюбени гълъби твоите длани
търсят пристан в косите ми...
Аз потъвам в смутено мълчание
и препускат годините в мислите ми.
А гласът ти ме гали като пролетен бриз
с думи - цветен кристал - нежен наниз.
Аз притварям очи вместо отговор,
притаила дъх, онемяла.
И запява в сърцето ми ангелски хор,
и се рее мечтата ми бяла.
Изведнъж трепва меко сияние в мрака
и прозрачна и лека
към нас се промъква
една странна и сребърна
лунна пътека.