„...Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида...“
Николай Христозов
Не отминавай никое „Обичам те“!
Не го настъпвай като коте в мрака.
Поспри за миг лудешкото си тичане-
то може цял живот да те е чакало.
Не се плаши от него (то не хапе!)
и не надувай гушата от гордост!
Че колко му е да се влюбиш в някого-
измисляш си какъв е и-готово!
Родено е поредното „Обичам те“
- мъниче, необичано от никого.
И плуват в сълзи в тъмното зениците,
и не от тъмното не виждат смисъла...
Не го лъжи, че чака го Вселената!
Защо ѝ са на нея чувства сбъркани?
Сирашките ѝ домове на бедната
с такива чак до покрива са тъпкани.
Ако без него искаш да си тичаш,
или да следваш с друга обич пътя си,
не подминавай бедното „Обичам те...“,
а спри и го убий!!! Да се не мъчи...