автор: tanyaivanova

Слънцето изсипва без пощада
от небето огнени стрели
сякаш ангели водят със ада
на земята кървави войни.

Но животът тука не умира
и колите яростно летят,
в Индия историята спира
минало със бъдеще на път.

Бедността със жажда няма
гледа в детските очи
Ще открадне, ще измами,
но гладът не ще заспи.

А цената ти е ниска
струваш квото имаш в джоба
да убие на всеки му стиска,
а живее се само от злоба.

И лъжите без усилия
текат по улиците прашни
и с дрехи като бели лилии
прикриват греховете страшни.

Молби към много богове
Греха все някой ще прости
там в храма свойте страхове
оставят с своите мечти.