автор: osi4kata

За нищичко не съжалявам,
обичам малките си грехове.
Пих мляко, щото имах крава J)
Благодаря Ви, богове!

Раздавах радост с пълни шепи,
не ми се свиди радостта...
Шапка ми сваляха поети
(дори един ми завидя ;)

Любов намерих и изгубих,
не мож‘ я задържа в ръце,
но винаги, когато любех
го правех само от сърце.

Деца родих и ги отгледах
набързо, като на шега...
Живея сякаш за последно,
защото после ще умра.

И може би ще ти се стори
животецът ми лековат,
Но мойта собствена история
е моя слабост. Уникат!

И всяка глътка е наслада,
за да живея се родих...
Ще бъда млада! Вечно млада...
И всеки грях ще ми е стих.