автор: elenasim1

Боли, разкъсва се на хиляди парчета,
скитаща в не реални светове...
Боли, възкръсва Душата ми проклета,
ревяща, жални звуци тя кове...

Не стига въздухът пропит с отрова,
като гарван очите ми кълве,
Не стига дъхът ми, като лед окова,
стиска гърдите и в мрак ме зове.

Боли ме Душата, скитница печална.
Търсеща някъде там светлина.
Боли ме Душата, грешница жална.
Тихо ридаеща, безмълвна топлина...