Чете се тъй лесно,
от първолаче.
Прилича на песен,
а плаче,
когато се спъва
или спори с небето.
Пенлива е. Съвест!
А дава „заето”
на всички въпроси.
Филизи подрязва.
С рокля износена
пристига на празник.
За всичко нехае
по детски възможна.
Държи да я знаят,
и семпла, и сложна.
Доволна от всичко,
а вечно мърмори.
Пътува, по сричка
нагоре, нагоре...
Света си завърта
на шеметни кванти.
Живот и за мъртвите,
за самотните – анти.
Доволно се смее,
без раждане жива.
Чрез всички живее
и на всички отива.