Тихо шумоли брезата,
буди своите листенца
и те милва по косата -
ставай маково детенце.
Че под сянката кротува
Жълъдовото юначе.
Чака с тебе да танцува,
маха с дъбово калпаче.
Бързай, запретни полите
със коланче от тревица
и си вчесай във косите,
бисер медена росица.
От перце каляска бяла,
с паяжинка за юздичка
е за тебе тука спряла,
теглена от синя птичка.
Бал на Мъхова поляна,
трепкат палави елите.
Грабвай своята покана,
валс засвириха щурците.
Бързай, вихрено върти се
в танци с бели пеперуди.
И не спирай, че стъмни се,
греят звездни изумруди.
Ти пантофките загуби.
Рокличката е съдрана.
Днеска рано се събуди,
но за тебе Утре няма.
Стих от Приказка за Маковото листо
Чехия април 2011