автор: petia_bozhilova

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана

Когато няма риба и ракът е риба

Заспивай, приятел! Я виж, тъмна нощ е!
Не лай, че събудихме блока!
Глад, студ ли те мъчи? Или теб те гложди
по кучешки хорската болка?

Млекце да ти стопля? За теб е опасно,
ти с хапки във пликче си свикнал...
От Хляба отрекли се, гълтаме пасти
и , както ядем, тъй обичаме.

На чистичко, топличко свит си. И сит си.
Защо все скимтиш, не е ясно?
Послушай, приятел, пести си сълзите!
Ще трябват, когато пораснеш.

Ръката ми лижеш. И теб ли ти трябва
прегръдка от себеподобно?..
От Любовта бягаме като от дявол,
а милваме четириноги.

Как само ме гледаш-човеченце също,
а-ха-и ще ми проговориш!..
Под теб с пет етажа да си пак безкъщен
усещаш, приятел, какво е.

Заспивай! Аз ставам, че съмна се вече,
а ходя на работа рано...
...........................................................
В милионния град, като нямаш човеци,
очите на куче те хранят.