автор: savana

Върви човекът ден след ден
по своята пътека тънка.
Ту като вихър вдъхновен,
ту като сянка мъртва.

Веднъж пришива си криле
и по земята той не стъпва,
друг път пълзи по колене
и моли бога за отсрочка.

Така с възходи и падения
до своята Голгота стига.
Надежда крехка къта в себе си,
че пак ще се завърне тук.