автор: vesan

Когато е на шест години
детето казва; „Моят татко
е най-голям, най-умен, силен…
той може всичко…” Той накратко

е супермен. На десет вече
то казва; „Абе май не може
баща ми всичко... май ми пречи
понякога. Такива сложни

и глупави неща ме кара
да правя… Никак не е гот!”
А на шестнайсет вика; „Старо,
ти май си пълен идиот!”

На двадесет и шест момчето,
уж възмъжало вече, вика;
„Бе май баща ми, общо взето
не е съвсем кретен старика!”

А стигне ли шейсет и шест,
детето, вече побеляло
си казва; „Ех, да може днес,
мой татко, с мъдростта си цяла

да си до мен!” И тиха скръб
трепти в зениците му бледи.
А от космическата глъб
бащата бди над свойто чедо.