Дядо бавно, но сигурно кòси
полудялата селска трева,
за да могат краката ми боси
да ликуват безкрай след това.
И по гръб, със ръце под главата,
да усещам под мен как расте
и в ухото ми шепне тревата:
„О, дете! О, дете! О, дете!”
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|