автор: nikoi

Ровя се из (не)човешките ви амбиции,
рия из алчност, зъбато и лакомо зинала.
Аз съм оная невидима синя къртица,
дето се молехте да се зазида във зимата.
Трудно се ходи под твърда земя и под ноктите
грудки и корени впиват инстинкт за поникване.
Тръни отглеждате, тръни. И жънете болки.
Хорска му работа. Но пък със всичко се свиква.
Ровя се из (не)човешките ви стремежи:
атомно чисти или пестицидно напяващи.
Аз съм онази къртица, която валежите
не доудавиха, благоволили спасяване.
Ровя се из (не)човешката ви издръжливост.
Има тунел в светлината, случайно изплъзната.
Има по бучка надежда. Докато сте живи.
Аз съм къртицата с десет диоптъра слънце.