 |  посветено
Ако успехът е само сладък,
апетитът ще намалее.
Ако пътят е само гладък,
стремежът не ще посмее.
Горчивата жилка носи жажда,
стръмното- височина.
Само така успехът услажда
и дава формула за величина.
Публикувано от viatarna на 09.02.2012 @ 12:12:50
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "***по Емили Дикинсън" | Вход | 8 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: ***по Емили Дикинсън
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 09.02.2012 @ 21:09:10
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | :)Привет,Влади! Стихотворението(под №67) на Емили Дикинсън за успеха, ми е едно от най- любимите нейни .Както превода на Цветан Стоянов,така и твоя. Та това тук е така да се каже рефлексия на него,която спонтанно се появи като поздрав и пожелание за един прекрасен човек,един Х-фактор,така да се каже..:)
Благодаря ти за присъствието,ценно ми е! |
]
Re: ***по Емили Дикинсън
от Meiia (meiia@abv.bg) на 09.02.2012 @ 13:46:02
(Профил | Изпрати бележка) | Ще ми се ролята а злото да е само театрална (както беше казал някой от Изтока, че Бог го е създал, за да поддържа Интригата) /мнооого успокоително, няма що:)/ и в някакъв много висш разряд сигурно е така,"театралност" е, но пред човешкия ни поглед смисълът на препятствията често се размива.
"Злото не може да се обясни без свободата. Злото се появява по пътя на свободата." - Николай Бердяев Мирогледът на Достоевски,Глава IV. Злото
Не говориш за зло, а за стремеж и трудности, но аз ненапразно залитам в крайност. Както другаде беше казано, "всяко отсъствие на Бог е зло". Хубаво, ама кой може да твърди със сигурност, че е изцяло светъл?! И има ли такова нещо изобюо тук?! Та ще драпаме и ще се успокояваме, че си струва. Струва си, но след поне десетия живот:). А дотогава понякога направо не си струва Живтът:). Или поне така изглежда.
Някаква псевдонаука често пише формулите за величини. Остава пак на единия си вроден усет да се осланяме. |
Re: ***по Емили Дикинсън
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 09.02.2012 @ 22:25:01
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Да,за обикновени и общочовешки успехи говоря...Знам ли...Мисля си,че...като че ли истински и стойностен е Успехът когато са постигнати градивни благосъстояния(и от духовно,морално, и от материално естество),когато за целта не са използвани методи и прийоми вредящи на някой друг.Само тогава би имал трайна,постоянна и наистина Величина.То ясно,че по критериите на тези ми възгледи е трудно да се успее,но...все пак вярвам ,че е възможно,има го и това.:)
А за Злото и Доброто...Това е една наистина сложна и спорна тема и за размисли,и за беседи... Сякаш мнението ми по темата клони към нещо,на което попаднах в " Демонът и сеньорита Прим" на Паулу Коелю:
".....Замисляйки " Тайната вечеря",Леонардо да Винчи се сблъскал с една голяма трудност:трябвало да нарисува Доброто в образа на Христос и Злото в лицето на Юда,приятеля му,който по време на вечерята решава да го предаде.Прекъснал работата си посредата,за да намери най- подходящите модели.
Не след дълго,докато слушал някакъв църковен хор,открил в едно от момчетата съвършения образ на Христос.Поканил го в ателието си и възпроизвел чертите му в етюди и скици.
Изминали три години." Тайната вечеря" била почти готова,но Леонардо да Винчи все още не бил намерил подходящ модел за Юда.Кардиналът,който отговарял за църквата започнал да го притиска,настоявайки да завърши колкото се може по- скоро фреската.
След като търсил дни наред,художникът намерил в една канавка преждевременно състарен младеж,дрипав и пиян.Макар и трудно,склонил помощниците си да го пренесат в църквата,потеже нямал време да прави скици.
Просякът бил пренесен там без да разбере: помощниците го придържали прав,а Леонардо пресъздавал контурите на жестокост,грях, егоизъм,така явно открояващи се върху това лице.
Когато привършил, просякът вече поизтрезнял отворил очи и като видял платното пред себе си,казал с почуда и тъга:" Вече съм виждал тази картина! " . " Кога? "- попитал изненадано Леонардо да Винчи. " Преди три години,когато още не бях изгубил всичко.Тогава пеех в един хор,животът ми бе изпълнен с мечти и художникът ме покани да позирам като модел за лицето на Христос."
........................................................................................................
С една дума,Доброто и Злото имат едно и също лице,всичко зависи от това в кой момент пресичат живота на всяко човешко същество.
Човек се нуждае от най- лошото в себе си,за да стигне до най- доброто ,което притежава. " "
------------------------------------------------------------------------------------
Та...мисля си,че може би дори ...Той има своите две лица,които проявява в различни моменти.И така логично,бидейки създадени по Негов образ и подобие,носим в себе си и двете.Генетично,един вид.:)Едва ли би могло да има крайна победа на Доброто,защото без другото няма как да се отличи и назове така.Може би най- добре е просто да приемем и обичам себе си,един-друг,и Него такива каквито сме, със съзнанието,че имаме нужда едни от други,ние от Него и Той от нас,за да порявяваме и утвърждаваме Доброто в себе си и уважаваме другото.
Хей, Мей!:))Забравих се съвсем!:))Но ти благодаря от сърце за както винаги! дълбокия прочит и плътното философско присъствие! " Мейски коментар" е термин,да знаеш!:))
Душесърдечен поздрав! |
]
Re: ***по Емили Дикинсън
от Meiia (meiia@abv.bg) на 11.02.2012 @ 13:04:53
(Профил | Изпрати бележка) | Да бе, "термин":). Благодаря за който, но ти свърши цялата работа, аз само те провокирах:).
Не е хитрост обаче. Винаги ме е интеесувало какво е подтикнало автора да напише текста, както и самият текст също, който ме е накарал да се замисля върху предното и с идеите си, и с формата си.
А на мен май не ми е работа да се занимвам с големите въпроси, по-скоро трябва да гледам малките си проблеми:), но нали са свързани нещата и.. все не удържам. Но е се науча:). Още малко като остарея... |
]
Re: ***по Емили Дикинсън
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 12.02.2012 @ 22:55:46
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | На никой не би му хрумнало,че хитрост е:)Всеки текст сякаш е...едно ветрило ,с надиплена изящна рисунка. Ти си коментиращият,който успява да разгърне максимално ветрилото..Коментарите ти са изключително уважение за всеки автор.Благодаря ти за това!
Да не ги мислиш големите въпроси,а да си гледаш само личните проблеми? Боя се,че дървената философия е нелечима,но...стискам ти палци да успееш!:))Успееш ли ти,значи възможно е все пак и ...туку виж...:) |
]
Re: ***по Емили Дикинсън
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 09.02.2012 @ 13:52:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Много височини ти желая, Инди! И в творчеството, като в това стихотворение, и в живота! |
Re: ***по Емили Дикинсън
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 09.02.2012 @ 22:33:40
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | | Благодаря ти за хубавите пожелания,Пастирке на светулки и светещи думи!:) Творчески и лични Величини и на теб да са! |
]
Re: ***по Емили Дикинсън
от galiakara на 09.02.2012 @ 16:07:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Непоклатими истини! Да, човешкият живот е един стремеж- напред и нагоре, стига по пътя да не се "мачкат" души, а успехът да се постига с всевъзможните похвати на ДОБРОТО! Хареса ми! Поздравявам! |
Re: ***по Емили Дикинсън
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 09.02.2012 @ 23:09:26
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Така е, стремеж и.И за другото си права.Понеже е трудно понякога да разграничиш кой похват е Добър,според мен по- лесно е човек само да придрржа към едно простичко(макар и не много лесничко) правило- да не правим,говорим и мислим за другите това, което не искаме да бъде правено,мислено и говорено за нас.Така по-равновесно някак би било...И успехи да има!:)
Благодаря ти за отзива ! Сърдечен поздрав и от мен! |
]
Re: ***по Емили Дикинсън
от mariq-desislava на 09.02.2012 @ 21:28:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Нависоко стои, надалече вижда.:) |
Re: ***по Емили Дикинсън
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 09.02.2012 @ 23:20:13
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Емили Дикинсън,нали!:)
А нашето...стига да не става: "Нависоко гледа,надалече стои",добре ще е!:)
Благодаря ти за както винаги оригиналното и радващо ме присъствие,Дес! |
]
Re: ***по Емили Дикинсън
от rainy на 12.02.2012 @ 23:00:22
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Щях да пукна на мъка, ако не бях прочела този стих. Ама на, ще живея!
;)
Индиано, откъде толкова много истини в малко думи си събрала бе, девойко умна? Че и в индиански стил написани... |
Re: ***по Емили Дикинсън
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 12.02.2012 @ 23:08:54
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | | :))Ей така се изтъркули мигновено някак и че са стари истини и многократно експлоатирани ясно,но...си признавам,че му се зарадвах на това обикновено и нищо ново неказващо,макар и посветено стихче,най- вече защото е кратко, а кратки неща никога не ми се е удавало да пиша..Та ако чини нещо и ти допада,наистина много се радвам!:) |
]
Re: ***по Емили Дикинсън
от Musketar на 12.02.2012 @ 23:23:47
(Профил | Изпрати бележка) | !!!!
Вярно, като по Дикинсън, но мисля - и много, много твое! |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 656
ХуЛитери: 8
Всичко: 664
Онлайн сега:
