автор: mandala

със сърдечни благодарности на АНГ, чиито Докосвания V - с картата на твоята реалност, стана причина за измислянето на това заглавие, а оттам - и на този стих

добро утро, слънчице
една западна посока влиза
през вратата на банята
друга кихайки започва да ме дърпа за косата
трета ме заплашва с нещо като вятър
и така нататък
и така нататък
явно всяка иска да тръгна с нея нанякъде
само Мунчичак се подава смело изпод одеалото
погалва ми глезена
и ме скрива отдолу
изведнъж едно малко чудо
пониква от пръстена на лявата ми ръка
друго скача от ръба на леглото
и хуква надолу по стълбите
такава съм
още вярвам в чудеса и добри пожелания
и не ми е странно
че възглавниците започват да растат
големи
все по-големи
ето
вече си имат и крила
изчезват през прозореца
при бухалите
за да ги научат да летят
никой не бива да разбере
искам и аз да летя
само че още не знам как
затова чакам да дойде следобеда
хваща ме спокойно за ръката
и почти се усмихва
чак тогава разбирам
колко е лесно
да се лети