автор: pijama

Моят син се върна от училище със свежото поръчение да напише писмо на другарче.
- И от къде е другарчето? - питам го съвсем слабо заинтересован.
- Ми, от Мандагаскар - отговаря ми той най-категорично.

- Ха, така. Знаеш ли къде е това?
- Разбира се - отговаря ми синът ми обидено. - Ела да ти го покажа на картата.
И ме замъква да гледам Мадагаскар на картата.
- Аз имам и едно приятелче от Мандагаскар. И знаеш ли на какво ме е научил Нири, моя приятел от Мандагаскар?
А неговият приятел от Мадагаскар, не е другарчето, на което ще пише писмо, а негов съученик.
- И на какво те е научил Нири? - питам го с искрено любопитство.
- Ами, че най-важното е да си усмихнат и в добро настроение, защото ако не си, може да ти се случи нещо лошо.
- Той затова ли винаги е усмихнат.
- Ми да. И той и майка му винаги се усмихват и никога не се сърдят.
- Ето, виждаш ли? А ти понякога се цупиш за нищо и половина.
- Ми аз не съм от Мандагаскар - получавам бързия му отговор, защото синът ми не е вчерашен и умее да ти обясни кое как е и защо е така. Реших да му спестя ненужните нравоучения.

И така след, няколко дни писмото беше готово. Гледам да не се меся в писането на сина ми и той да не се меси в моето. Постигнали сме негласно споразумение, че всеки може да си пише каквото си поиска. И така съжителстваме в спокойствие и хармония като всеки развива писането си в различни посоки.
Ето какво беше подготвил малкият епистуларен титан, бъдещият Сенека на нашия век:

Здрасти,
Аз се казвам Калоян и съм на 10 години. Знаеш ли, че си имам и друг приятел от Мандагаскар. Той се казва Ни Риана, но всички му викат Нири. Той е много добър и усмихнат и казва, че така животът е по-добър и му се случват по-добри неща. А не като на нацупените хора в Лениград, които нямали какво да ядат цели три години и повечето умрели от глад. Само се чудех, дали са имали вода, но татко каза, че са имали. Значи не са умрели от жажда.
Ние ще си имаме куче и ще си имам и сестричка, но за сега нямам.
Моят любим момент от деня е вечер, защото тогава училището вече е свършило и понякога мога да си поиграя на компютъра. Ти знаеш ли го "Уърлд оф уоркарфт"? Аз съм ъндед и съм 14 ниво вече, но ще вдигна нивото бързо, защото убивам много чудовища. Ама ти сигурно не играеш много, защото госпожата ни каза, че нямате много ток. Госпожата ни каза, че ще съберем пари, за да си направите кокошарник в училището, за да можете да си взимате яйца и да си ги варите за обяд. На мен много ми харесват кокошките, а баба ми Вяра даже има ферма и си има много пуйки и куче и четири котки. Но дядо Сандьо вече умря. Имах и едно куче при баба Лили, но не съм го виждал отдавна и не знам, дали още е мое.
Хайде чао.
Калоян.

Хубаво писмо се получи. Е, сега ще ме обвините, че чета писма, които не са адресирани до мен. И ще имате право. Но и вие правите същото в момента, така че предлагам да си намигнем съучастнически.

Ето че след десетина дни се получи отговора и седнахме да го четем двамата:

Здравей, Калоян
Аз се казвам Елоа и съм на 11 години и те поздравявам. Ние живеем до морето с мама, татко и трите ми сестри. А моят любим момент от деня е сутринта, защото тогава зная, че скоро ще тръгна за училище и ще мога да науча много нови неща. Ще се науча да пиша по-добре и да смятам големи числа и задачи. После се връщам в къщи и излизам да си играя или да плувам или продължавам да чета. Много ми е интересна играта, на която играеш, но аз я нямам още. Ще ми разкажеш ли повече за нея и за ъндед? Аз обичам най-много да плувам и след това да чета. Моите баба и дядо са живи и ти по-добре не казвай и не пиши името на дядо си, защото може да върнеш духа му и той да ти се разсърди. Моето семейство те поздравява, теб и твоите мама и татко. Не зная нищо за тези хора, които са гладували, но ние сега, като ни направят кокошарника, ще имаме много хубави неща за ядене с яйца и царевица.
Чао
Алоа

Навън валеше сняг на парцали и бавно притъмняваше. Ние със сина ми се заехме да учим. Всеки своите си уроци.