Наместо хляб дарявам ти сърцето си
и вместо океани- очите ми вземи.
Разкъсвай алчно ти плътта ми,
дори ужасно да боли.
Ръцете ми лиани са отдавна.
Прегърнали единственото- Любовта.
Нозете корен пуснали са вече
и все очаквам те в нощта.
Диханието си давам доброволно.
Отдала съм ти себе си, като агнец.
Душата ми, ти взе отдавна.
Не съм на себе си, а твоя. Цяла!