автор: barona_36

Как ли този наглед чудноват албинос
ти търкулна на двора завчера?
Има сламена шапка и морков за нос
и в очите - два въглена черни.

В него спи палав глетчер. И смело дори
бих рекъл още: с(нежна) лавина.
Ти с дъха си веднъж вече го обгори
и сега той не е тъй невинен.

И когато през двора преминеш в зори,
той умислен и светло разсънен
с всеки удар в сърцето си сякаш брои
твойте стъпки, додето се върнеш.

А следобед, щом ти над високият сняг
вейнеш рокля, пуловера синкав,
той се вдига на пръсти. И просто е пак
дваж по-лек и сребрист от снежинка.

Но щом първи лъчи се прокраднат едва
и възкръсне възторжен Всемирът,
дълго в шапчица сламена въглени два
ще изтляват, за теб ще се взират...