автор: Marta

Историйка с раче - I
Историйка с раче - II

След срещата с големия краб в главата на Румен се появили противоречиви мисли. Изобщо противоречието и колебанието са типични обитатели на главите на рачешките представители, но Румен тепърва научавал за съществуването им. Виж нерешителността вече му била гостувала и с нея посвикнал дотолкова, че дори я връщал от вратата все по-често. Румен пораснал изведнъж, това било видно от внезапно търкулналото се в негова услуга и помощ "Р". Вече можел да говори и да се представя правилно: -"Приятно ми е, Румен!" или "Здравейте! Да ви се представя - Румен. Рак." - примерно като говори с някого. Ама с кого?...И Румен отново се натъжил като си спомнил голямото семейство с мама Рачка и хилядите братчета и сестрички. Покатерил се на един височък камък и се вгледал в морската шир. Песничката го обикаляла притеснено, опитвала се да обърне вниманието му върху себе си, но Румен бил далечен и в момента дори не си спомнял за нея. Както си седял с поглед зареян някъде над спокойните, пригладили лъскави поли вълни, на Румен му се привидяла дъга. Цветни пръски се вдигали високо на стотина метра от брега. Вдигали се и падали. Рачето бързо се смъкнало от камъка и, любопитно да разбере какви са тези цветни фонтани, се придвижило колкото се може по бързо, влязло във водата и продължило в посока на пръските. Румен си ходел под вода също както по брега, даже изобщо не се замислял, защото тя не му пречела да диша, да вижда и не му влизала в ушите. Това е предимство на рачетата пред децата и рибките. След малко вече добре се ориентирал и видял...О, да! Видял три делфина, които подскачали весело, гонели се и си играели безгрижно сред вълните. Двата били съвсем обикновени. Синьо-сиви, гладки и лъскави. А третият, третият бил по-различен, като опален от слънце, бил почти, бил направо...червен! О! Румен за малко да се нагълта с вода и да се удави, колкото и да е невъзможно това за един млад рак. Толкова бил объркан, радостен, объркан, щастлив. Оплел всичките си крачета под водата и вдигнал вихрушка от пясък.

"- Хей!- развикал се замаяният от радост Румен към делфина, но само балончетa излезли от устата му - Ехооооо! - не се предал той - Делфинеееееее! Червен ли си наистина? Нашите ли те пратиха?"

Делфините продължавали да си играят под лъчите на изгряващото слънце, сега сякаш и трите били красиво обагрени в червено. Никой от тях не му отговорил на въпросите, но Румен вече бил спокоен. Знаел си, че са за него, че са го търсили и намерили също като песничката за червения делфин. Песничката! Да! Тя също тръгнала с Румен когато той се отправил към делфините през морето и вече се била нагълтала с доста солена вода, почти се била проснала на пясъчното дъно, когато Румен си спомнил за нея и тутакси я спасил като мъничко я променил. Запял с пълно гърло:


"Стигнах далече! Защо да се връщам.
Знаете вече, че пак ви прегръщам,
нека не ви е мъчно за мен,
пращам делфин да ви стигне- червен!"