автор: sradev

Мащехата


Тя беше истинска мащеха. Не се спря пред нищо за да ожени баща ти за себе си. Завидя му на положението, властта, имота. Завзе го, наложи властта си над него. Уж глупавичка? Не, тя своето не изпуска. Настани се със своите дъщери, завладя територията - всичко стана нейно. Но той я изигра - умря. И отново тя се пребори, изхвърли вас, сираците на улицата, взе къщата. Прокуди ви далеко, далеко зад девет земи, зад девет води. Но все така се случваше, че до каквото се докоснеше тя, то ставаше на прах. И отново на нея започна да й липсва едно или друго. А ти намери своето щастие - далеч от мащехата. И твоите деца са така сестри, както ти със своите братя. И домът ти, от тебе построен, отново е пълен със смях и радост.
Значи тя все пак ти е сторила добро? Помогнала ти е да намериш своето. И продължава да се грижи за тебе - когато затъжиш за бащиният си дом, тя изпраща при тебе на гости дъщерите си и ти си припомняш отново, че ти го е взела. И не изоставяш своите деца и своят дом.
Може би тя в същност те научи на благородство?

Сладар

161004
Ниво: - 1