Зимата снежинки забръска
и спря дъхът на стрехите,
сякаш господ изтръска
от вечерята си трохите.
В бяло земята покри я -
отколешни божи мераци:
хората на бяла хартия
да са препинателни знаци.
Знаците досущ като роби
да са в тъмни костюми:
тирета,удивителни,скоби
в услуга на божиите думи.
Хората в радост и в мъка те
чакат от господ отсрочки.
Щъкайте,моля ви,щъкайте
не се превръщайте в точки.
Земята отдавна нарочи я
следи я от свойта хралупа.
Спрете ли като многоточия -
снегът му ще ви затрупа.